23 oct 2007, 9:32

Странник 

  Poesía
664 0 14

Изчерпах се да галя с думи

и през тях
усмивка тъжна да прозира.
Какво желая ли?
Да те помилвам
и за малко до сърцето си
да те притисна.
В нищото постоянно да се взират
изгледаха ми се очите.
Пресъхнаха до болка.
Не ми горчат вече и сълзите.
Така ще е...
Аз зная -
няма да те видя
или чуя.
Странник си.
Такъв ще си останеш.
А ако можех от мислите си поне
да те изтрия...

Но тайничко на чудо се надявам,
че някога, макар за кратко,
ще те срещна.
Нали все казват,
че надеждата умирала
последна.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??