Странник
Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ
и устни, впил по свойта чаша,
случайното уплашено помиташ,
учуден над димящата си каша.
И Космосът дори не забелязва,
че някой го придърпва със мечти -
избухва, броди пагубно, залязва
с най-черните си дупки и звезди.
А странникът в пустинята насреща,
в очите ти очи, дълбоко впил,
до изворче под твърд гореща
душата ти спасително е потопил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
