Странник
Странник
Из непознати пътища бродя,
търся подслон за моя вътрешен свят...
Търся от онези непознати хора –
будуващи сами, когато всички спят.
Аз самият странник съм,
хората с насмешка сочат ме.
Будувам често в моя сън,
той единствено спасява ме.
Времето за мен не съществува!
Аз живея в своите мечти...
Оживяват нощем, когато ги сънувам,
ала гаснат скоро в сутрешния миг.
И почвам после аз да плача,
а след това усещам топлина...
Обречен съм, усещам, винаги да крача
забързан, към нищото с тъга.
Мястото, което ми е отредено,
търся, впил се в тъмнина.
И виждам себе си далеко,
далеко в плачеща мечта.
Живея в много светове,
препускам през пътища тъмни.
Искам да намеря истинския си момент,
и да спра да бъда „онзи” странник.
Къде е моето място във хаоса?
В мечтите ми или може би не?
Въпроси... въпроси, а отговор няма,
и така животът без посока тече.
И не спирам опити да правя
да намеря себе си в песен или стих.
В тях част от мене оставям,
те все още държат ме жив!
© Красимир Иванов. Всички права запазени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
. Благодаря и на всички отделили малко време за стиха ми 
