Странник

21 янв. 2011 г., 13:17

Поэзия

1241 0 3

Странник

Из непознати пътища бродя,

търся подслон за моя вътрешен свят...

Търся от онези непознати хора –

будуващи сами, когато всички спят.

Аз самият странник съм,

хората с насмешка сочат ме.

Будувам често в моя сън,

той единствено спасява ме.

Времето за мен не съществува!

Аз живея в своите мечти...

Оживяват нощем, когато ги сънувам,

ала гаснат скоро в сутрешния миг.

И почвам после аз да плача,

а след това усещам топлина...

Обречен съм, усещам, винаги да крача

забързан, към нищото с тъга.

Мястото, което ми е отредено,

търся, впил се в тъмнина.

И виждам себе си далеко,

далеко в плачеща мечта.

Живея в много светове,

препускам през пътища тъмни.

Искам да намеря истинския си момент,

и да спра да бъда „онзи” странник.

Къде е моето място във хаоса?

В мечтите ми или може би не?

Въпроси... въпроси, а отговор няма,

и така животът без посока тече.

И не спирам опити да правя

да намеря себе си в песен или стих.

В тях част от мене оставям,

те все още държат ме жив!

KingLION (Красимир Иванов)

2011-02-11T19:46:31+02:00

Деси, благодаря за хубавите думи . Благодаря и на всички отделили малко време за стиха ми
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2011-02-08T10:40:00+02:00

Много благодаря за прекрасния коментар за моето есе.
Твоят странник е упорит, чувствителен и е верен на себе си - добра житейска позиция и много мъдрост има в твоята творба! 6.
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-01-22T17:24:22+02:00

Хамлетова песен!!!
Поздравления, Краси!