1.07.2007 г., 19:57

Странник си ти...

1K 0 8

"Посвещавам го на beytula_bubu (Бен Ар) "

 

Странник си ти...

по бреговете замислен вървиш...

очите събират сълзите на прилива...

вечността се разбива в брега...


Погледни ме... Аз мога да те разбера.

Светът се разпада... лишен е от смисъл.

Прах сълзите събират, търсещи свят...

чист... недокоснат от дневна тъга...


Една врата те чака... от пясък издигната.

Лъчите следват стъпките ти последни...

Повдигни глава... желая те с усмивка...

Ключът отдавна вехне във Душата... Вечен


на вечността си ти обречен...


Не свеждай очи... а вратата потърси...

очакваща те на брега съдбовен...

Прекрачи я и бъди от днес свободен...

да танцуваш сред лилавите вълни...


океана да разтвориш с мисълта...

отвъд бреговете да пристъпиш...

да отминеш с усмивка Смъртта...


и в себе си... да пристъпиш...


Разпада се всичко...

Сълзата е вечна. Нека поема я с устни

и разкъсам кръга порочен на страха...

подвел душата по пътища лъжовни...


... от днес хоризонта

ще бъде твоя Съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията говори за душата на човека, тя няма облик, и без лицето ти да съм познала прозях че вътре в теб гори ФЕНИКС роден от пепелта,вратата пясъчна е врата към други измерения,а там се крие смисълът на вечното ни търсене.Не отминавай с усмивка СМЪРТТА, защото само тя е ключът ,който ще отключи пространственият куб от самота и ще разтвори пред теб сиянието на другият ти Аз.

    Усетих полъх на две сродни души.....обляни в самота.......притеглени от гравитацията да следват своят космически дух,ненамиращ опора върху плещите на този земен свят
  • Браво и от мен!Много издържано! Като цяло нямам реален поглед върху теб(цялостното ти творчество),но усещам че в последните ти няколко творби макар че си запазил уникалния си стил се усеща някаква по-голяма хармония и по-ясно изразен смисъл спрямо това,което искаш да изразиш.Продължавай в същия дух!
  • БЛАГОДАРЯ ОщЕ ВЕДНЪш, НЯМАМ ДУМИ...........А ВЕчЕ ИМАМ ......СЕГА АЗ ТИ ВРЪщАМ ЖЕСТТА С МНОГО ИСКРЕНОСТ И БЛАГОДАРНОСТНЕКА ЛИЛАВИТЕ ВЪЛНИ СА ТЕЗИ ,ПО КОИТО ДА ПЛУВАМЕ И НЕКА ПЯСЪКА НИКОГА НЕ СЕ СРИНЕ, А ВЕчНАТА СЪЛЗА ВИНАГИ ДА РАЖДА ИСКРЕНОСТТА И ДАВА ИСТИНАТА НА ЖАДНИТЕ ЗА НЕЯ ........................ПОЗДРАВИ ОТ МЕН И БЛАГОДАРЯ.
  • ТРОГНЪТ СЪМ И НЕ ГО ОчАКВАХ....МНОГО Е КРАСИВО, А ОщЕ ПО КРАСИВО Е ТОВА, чЕ МИ ГО ПОСВЕщАВА ТАКЪВ чОВЕК.СТРАННО Е, чЕ ДОРИ НЕ ГО ПОЗНАВАМ, А СЯКАш ВСИчКО НЕГОВО МИ Е МНОГО ПОЗНАТО.АМИ ЖИВОТА Е СТРАНЕН, КАТО МЕН И ВАС.ВСИчКИ СМЕ СТРАННИ ПО СВОЕМУ, А СЕБЕ СИ НЯМА ДА КОМЕНТИРАМ, ЗАщОТО ИМАМ чУВСТВОТО, чЕ СЪМ ОТ ДРУГА ПЛАНЕТАБЛАГОДАРЯ ОщЕ ВЕДНЪш.АЗ ЕДВА ЛИ БИХ ПОСВЕТИЛ НЕщО НА НЯКОГО КОЙТО НЕПОЗНАВАМ,ПОНЕ НЕ СЪМ СТИГНАЛ ДО ТОВА НИВО.А МОЖЕБИ СЕ ПОЗНАВАМЕ...?НЕЗНАМ ВСЕ ПАК НЕ СМЕ ХОРА ОТ ВчЕРА, НИЕ СМЕ ВЪВ ВЕчНОСТТА, НИЕ СМЕ чАСТ,А СИРИУС Е ЕДНА НЕПРЕСТАННО СВЕТЕщА ЗВЕЗДА
  • Браво ,Пламене! Красиво посвещение, особено краят е чудесен и мъдър!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...