Странник си ти...
"Посвещавам го на beytula_bubu (Бен Ар) "
Странник си ти...
по бреговете замислен вървиш...
очите събират сълзите на прилива...
вечността се разбива в брега...
Погледни ме... Аз мога да те разбера.
Светът се разпада... лишен е от смисъл.
Прах сълзите събират, търсещи свят...
чист... недокоснат от дневна тъга...
Една врата те чака... от пясък издигната.
Лъчите следват стъпките ти последни...
Повдигни глава... желая те с усмивка...
Ключът отдавна вехне във Душата... Вечен
на вечността си ти обречен...
Не свеждай очи... а вратата потърси...
очакваща те на брега съдбовен...
Прекрачи я и бъди от днес свободен...
да танцуваш сред лилавите вълни...
океана да разтвориш с мисълта...
отвъд бреговете да пристъпиш...
да отминеш с усмивка Смъртта...
и в себе си... да пристъпиш...
Разпада се всичко...
Сълзата е вечна. Нека поема я с устни
и разкъсам кръга порочен на страха...
подвел душата по пътища лъжовни...
... от днес хоризонта
ще бъде твоя Съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
Като цяло нямам реален поглед върху теб(цялостното ти творчество),но усещам че в последните ти няколко творби макар че си запазил уникалния си стил се усеща някаква по-голяма хармония и по-ясно изразен смисъл спрямо това,което искаш да изразиш.Продължавай в същия дух!