Странно същество е човекът
Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра,
вчера обича, днес е на нож.
Взира се в огледалото с вярата,
че ще открие друг образ, по-нов.
Бяга от своите дълбоки рани,
но ги носи навсякъде с глас.
Вика към богове непознати,
ала сам си е съд и компас.
Странно същество е човекът-
пепел и огън в една шепа.
И все се надява, че някой ден
ще разбере… себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
