Страшно е...
Не е страшно да плачеш,
щом сърцето ти от болка крещи.
Не е страшно да намразиш,
щом някой до смърт те нарани.
Не е страшно, щом продължаваш напред,
макар и с каменно сърце.
Страшно е, когато страдаш и пачеш сама,
и няма кой да те разбере.
Страшно е, когато сили нямаш да се изправиш,
за да продължиш напред,
затворен в себе си плачеш от дълбока мъка обзет.
Страшно е, когато си на дъното и животът вече не те привлича.
Страшно е, когато усещаш как животът ти
с кръвта през вените изтича...
© Камелия Николова Всички права запазени
Добре дошла, но точно това не е стих!
За рима, има някаква, но си е направо срашничко като те чета.