Страст
Води ме в неживяно измерение...
Изгубвай се, намирай ме, твори...
Душите ни копнеят съвкупление -
едно били са някога преди....
Отпивай времето, на бавни глътки.
Закачай мислите на бледата луна.
Усещаш ли, че ставаме безплътни?
Докосваш ме, а чувствам, че летя...
Самата ти си райската градина,
цъфтиш вълшебно и назряваш плод,
аз съм ти слънце, дъжд със нежна рима.
Отглеждаме си ябълки от Бог...
Реалността е сянката на птица,
политнала за вечност над света -
Вселената да хапнем като пица,
на стоп да хванем падаща звезда...
за двама бънджи в истинска наслада,
да скочим с нишката на лудостта...
във обичта свободно с мен да падаш –
да стегнем с дъх колана на страстта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
