13.02.2010 г., 11:14

Страст

660 0 0

Страст

 

 

Не мога да не казвам:

ОБИЧАМ ТЕ! - със цялото сърце и ум.

До теб съм всеки ден,

дори сънувам те... не спират мислите...

И силната възбуда ме събужда.

 

Разтопена от усмивка чиста,

и погледа - дълбок, говорещ за любов...

... изтръпват устните ми в луд копнеж да те целунат...

... умирам... в топли длани заравям своето лице.

 

Кипяща страст изгаря ме отвътре.

Не се страхувам и ще споделя:

Желанията -

някакви секунди делят предходен от предишен миг.

 

Усещам се различна, променена, сдържана, разумна,

пестелива, уравновесена, не толкоз шумна,

влюбена и сладкодумна...

 

А времето лети.

И може би със себе си ще вземе

таз приказка на моите мечти.

 

Ужасно много би ми липсвал,

ако не си до мен на старини.

Ще бродя в мислите си да те търся

дори в последните си дни.

 

А приказката ще остане в гроба,

заровена дълбоко във пръстта.

Уви! Такъв е той - животът -

не ще даде да продължа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...