Не стой така, не се плаши, не хапя...
усещам те, възбуден, настървен...
дъхът ти в тъмнината се потапя.
... желаеш в този миг да си във мен!
Погледай ме, усещаш ли ме нежна?
Докосвай, изпотена съм от страст...
почувствай, аз съм твоя и копнежна...
настръхнал си, побъркан си от сласт...
Събличай ме, умееш го безумно!
Не бързай, всяка фибра опознай!
С ръцете си обичай ме безшумно
и голото ми тяло разгадай!
Задъхан си, изгаряш ме от ласки...
проучвай бавно кожата с език...
Да хвърлим тривиалните си маски,
нощта да разпокъсаме със вик!
Поискай ме, в копнеж съм се облякла!
Люби ме, обладай ме, не щади!
Задръжки и морала съм съблякла...
Разтърсвай ме, желай ме, поквари!
Страстта ти аз до дъно ще изпия,
пияна върху теб ще се родя...
Не ме е страх, дори да се напия,
дори от любовта ти да умра!
Доволен си и сладко уморен си,
усещам те щастлив и прероден...
Обичан си, със мене възроден си...
... Във тази нощ срамът е изгорен!...
© Дида Христозова Всички права запазени