25.06.2011 г., 16:54 ч.

Страст 

  Поезия » Философска
869 0 5

СТРАСТ

 

Откъде тая страст – по конете?
Див копнеж… И влудяващ нагон!
Даже нощем – в съня ми, простете,
мъжка сянка не броди... А Кон.

Как го чакам – неземно честита!
Мен ли – грешната, беше избрал?
Иде Ангел-спасител... Долита…
Кон с божествено име – Астрал.

Що за гибелна страст по безкрая?
В мен клокочи... Взривява кръвта.
Откъде тази лудост? Не зная…
Древен спомен, възкръснал в Мечта.

Щом в Пегас прероди се Медуза,
бликна извор свещен в Хеликон…
Пих от него... И щедрата Муза
ми изпрати знамение... Кон!

Не упреквам в покорство жените.
На мъжете – не давам урок...
Ех! Наяве – да хвана юздите…
И тогава... Опазил ме Бог!

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??