17.09.2013 г., 23:19 ч.

Стрела 

  Поезия
670 1 1
Небето заплака над гъста мъгла,
във нея заби свойта водна стрела.
Мъглата не мръдна и път не направи,
а водната струя през нея остави
да мине свободно - и без съпротива.
Така и във мойто сърце се забива
стрелата със твоя любовна частица -
свободно я пускам и става царица,
а как неусетно ме впримчва, с което
оставя объркани мисли в сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??