Стрела
Небето заплака над гъста мъгла,
във нея заби свойта водна стрела.
Мъглата не мръдна и път не направи,
а водната струя през нея остави
да мине свободно - и без съпротива.
Така и във мойто сърце се забива
стрелата със твоя любовна частица -
свободно я пускам и става царица,
а как неусетно ме впримчва, с което
оставя объркани мисли в сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
