Стрела

17 sept 2013, 23:19

Poesía

584 1 1

Небето заплака над гъста мъгла,

във нея заби свойта водна стрела.

Мъглата не мръдна и път не направи,

а водната струя през нея остави

да мине свободно - и без съпротива.

Така и във мойто сърце се забива

стрелата със твоя любовна частица -

свободно я пускам и става царица,

а как неусетно ме впримчва, с което

оставя объркани мисли в сърцето...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krchernev (Красимир Чернев)

2013-09-18T14:05:27+03:00

Приятна,ренесансова напевност ме понесе...Хареса ми!