Когат` видях те във тълпата,

любовен лъч ме озари.

Разглеждайки те, без да искам,

видях две хубави очи.

Усмихнах се, а ти отвърна,

съдбовен знак в това прозрях,

Амур стрелата си побърза

да пусне в моята душа.

Улучи ме в сърцето право

и то към тебе полетя,

ала пиян ли бе, не зная,

пропусна с твоята стрела.

Увиснах сам, насред тълпата,

не мога, знай, да му простя,

че пуснал е на теб стрелата,

стрела на друг за любовта.