Стрелба
Търсейки поетични находища,
бродеше ,,като сянка из мъртви полета'',
привидяха му се някакви гробища
и че го лаят стадо от псета!
Стреляше нахалост и без посоки,
куршумите му бяха остри слова!
Зейнаха рани душевни, дълбоки,
някои си казаха ,,Какво от това?''!
Други неистово крещяха със страх -
,,Служете му усмирителна риза,
всички ще станем на пух и на прах,
той от човешките норми излиза!''
Трети се навеждаха зад близките храсти
и чинно се кланяха... пак... пак... и пак...,
заслепени от лиричните страсти
в хор го ласкаеха с ,,голям си Митак!''
Само за миг и всичко притихна,
стрелбата завърши без никаква зян,
сутринта поетът пак се усмихна,
той снощи беше просто пиян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
