Стрелба
Търсейки поетични находища,
бродеше ,,като сянка из мъртви полета'',
привидяха му се някакви гробища
и че го лаят стадо от псета!
Стреляше нахалост и без посоки,
куршумите му бяха остри слова!
Зейнаха рани душевни, дълбоки,
някои си казаха ,,Какво от това?''!
Други неистово крещяха със страх -
,,Служете му усмирителна риза,
всички ще станем на пух и на прах,
той от човешките норми излиза!''
Трети се навеждаха зад близките храсти
и чинно се кланяха... пак... пак... и пак...,
заслепени от лиричните страсти
в хор го ласкаеха с ,,голям си Митак!''
Само за миг и всичко притихна,
стрелбата завърши без никаква зян,
сутринта поетът пак се усмихна,
той снощи беше просто пиян!
© Исмаил Али All rights reserved.
