Стремглавост

05.05.2014г.

Ето ме - танцувам сама

и пак блуждаят мислите...

Чувственост - разбита,

препълнена с тъга душа.

Забулена злокоба витае,

крие се във сенките на мрака.

Неспокойна нощ...

Кой дявол завидя на рая?!

Възможно е да съм самата аз -

определено, някак съм се заблудила,

филмът във представите ми спира,

решила, че е истина правдива.

Вината е изцяло моя -

кинорежисьора сценарий е написал.

Уви - реалното не се пресича

с точката на вездесъщата ми мисъл.

Откъде и стихописец станах,

не ми ли стига всичкото изкуство,

което в детството си сътворих

и своята душевност тъй разкрих?!

Сега пък нотка Шекспир се намеси,

ха-ха, май имам нужда от тов а-

в гените ми е заложен таланта на поет!

И при това със философска тъкан,

необуздана, яростна, игрива,

свирепа, тъй различната, несравнима

със сатирата Димитрова,

лириката Кънева - все Геневи, неотразими!

О, спри се моя мисъл,

гледай туй що си обещала,

решила в себе си не една раздяла

да преодолееш с вяра,

че можеш, можеш и сама да стигнеш до върха

на свойта свобода.

Ще я използваш само за едно -

препускай, препускай безметежно

със творческо си его -

примерът за младите е то!

- клише, клише...

тъй старомодно ми звучи,

но всеки, който разбере,

ще следва ме, дори във целите несвързани

и то без лекомислие.