8.01.2009 г., 14:39

Струнни трепети

974 0 17
 

Въобще не съм в хармония със себе си,

но ти опитай, посвири със мен...

Разкрива музиката чудни прелести,

ако не си фалшив, ще бъдеш поразен.

 

Опитай, докосни ми леко струните,

но първо плахо, като влюбен мъж,

и замълчи, излишни тук са думите,

той, текстът, винаги ще е един и същ.

 

Виж музиката... често е различна,

понякога взривява ти кръвта...

Тя може да е мелодична и ритмична,

но винаги е силна, като любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ИСКАМ С ТЕБ ДА ИГРАЕМ
    НА ПЕРО И НА СТРУНА...
    ДА МЕ СКЪСАШ СИ СТРУВА
    С ТВОЙТА ДИВА ЛЮБОВ ...
  • Нещо ти става накрая. Това е третото ти произведение, което чета на сериозно и за трети път края ме разочарова. "Взривена кръв" във еротична поезия е моето определение за "червило на прасе". И не знам дали си си прочела това изречение, но като премахнеш украшениата се свежда до "музиката може да е мелодична и ритмична, но е и силна" - Кво?....
    От първите два стиха, все едно ме описваш мене сутрин. А нали ги знайш мъжлята рано-рано сутрин с ВиК мотивираните им мъжествености, а на мене ми се спиииииии... Хич не съм в хармониа с музиката
    Обичам те!
  • като музика,
    като любов!!!*
  • Поздрав и прегръдка!!!
  • Много ми хареса!

    Музика си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...