Копнеж
Една секунда – хиляди сълзи,
снежинка, разтопена от лъчи.
В плен незнаен на страха
камбана овековечава смъртта.
Ръмят думи неизречени,
от безразличие съблечени.
Нищожно в дупката завлечени,
с приказки сладки увлечени.
Птичето копнее за любов,
в отстоянието чува се зов.
А сърцето застинало от лед,
изхвърлено е за смет.
© Иван Чорлев Всички права запазени