Самодива (Вики)
535 5960
1.09.2021 г., 0:14 ч.

Стряскащо огледало 

  Поезия
575 4 8

Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето. 

 

Проклето упорита мисъл, зла –
и делници, и сънища пленява.
Дори и много дълго да мълча,
след мен остава спомен. И ранява. 

 

Под хилядите бляскави вълни,
които определят битието,
в дълбокото, безмилостно кълнѝ
опасно в прелестта си, рядко цвете. 

 

И молиш се на всички божества
за миг забрава, сън спокоен, воля –
да се пребориш някак с ориста,
която в теб посях – копнеж и полет. 

 

Обърквам те. Дошла от пустошта,
изправям те пред куп излишни ребуси,
защото аз съм всичко онова,
което не посмя да видиш в себе си.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??