Стряскащо огледало
Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето.
Проклето упорита мисъл, зла –
и делници, и сънища пленява.
Дори и много дълго да мълча,
след мен остава спомен. И ранява.
Под хилядите бляскави вълни,
които определят битието,
в дълбокото, безмилостно кълнѝ
опасно в прелестта си, рядко цвете.
И молиш се на всички божества
за миг забрава, сън спокоен, воля –
да се пребориш някак с ориста,
която в теб посях – копнеж и полет.
Обърквам те. Дошла от пустошта,
изправям те пред куп излишни ребуси,
защото аз съм всичко онова,
което не посмя да видиш в себе си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
