Стръкове хербарий
Тъжна съм.
Не мога да ти напиша стих,
така че да се влюбиш в мен.
Не мога да говоря, а и не бих-
моят глас е тъжен и уморен.
Тъжна съм.
Януари за октомври си мечтае.
Няма вече огнени листа.
Само скреж в мъглата си витае
с въздишката по есента.
Тъжна съм.
Пламъците ми са вледенени,
косите ми димят във сиво,
а думите ми са овехтели
и словото вече не е красиво.
Тъжна съм.
Защото вълните се разбиват в мен,
както в скали и в билà.
Защото погледът ти дълбае в мен,
както свирепа стрела.
Тъжна съм.
Защото съм хербарий
между празните ти страници.
Един грешен сценарий
на прекрачените граници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Георгиева Всички права запазени
