Стръкове хербарий
Тъжна съм.
Не мога да ти напиша стих,
така че да се влюбиш в мен.
Не мога да говоря, а и не бих-
моят глас е тъжен и уморен.
Тъжна съм.
Януари за октомври си мечтае.
Няма вече огнени листа.
Само скреж в мъглата си витае
с въздишката по есента.
Тъжна съм.
Пламъците ми са вледенени,
косите ми димят във сиво,
а думите ми са овехтели
и словото вече не е красиво.
Тъжна съм.
Защото вълните се разбиват в мен,
както в скали и в билà.
Защото погледът ти дълбае в мен,
както свирепа стрела.
Тъжна съм.
Защото съм хербарий
между празните ти страници.
Един грешен сценарий
на прекрачените граници.
© Йоана Георгиева All rights reserved.
