Студ
СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг?
Щях сега във ЧАД или в Египет да кълва пшеничени зрънца.
И по цял ден да лежа на припек с кеф под африканските слънца.
А пък аз на Седма пейка зъзна, бирата дори не ми спорѝ! –
иде ми сега да легна възнак – и от студ да пукна до зори!
Вятърът по пустата алея да ме тикне в кофата за смет.
Леден свят! До гуша ми додея да съм твой забравен, стар Поет.
15 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 12, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
Дори, когато стихотворението има тъжни нюанси