Студена самота
1K
0
0
Студена самота
Студено е, но кой ще го признае...
Студено е във всички самотни сърца.
Студено е и в моето, защото теб те няма,
няма те, но аз продължавам да те търся
с ръце. Ръце студени, очи облени в сълзи,
Сърцето ми крещи "Къде си ти?".
Защо остави ме сама с тази студена самота?
Знаеш ли колко силно ти ме нарани,
знаеш ли колко кървави сълзи
се стекоха от моите очи, когато каза
"Заминавам и не ще ме видиш вече. Сбогом!"
Дъжд пороен се стече по моето лице. Исках да те моля:
"Остани...", но нещо ме спря, разбери!
Сгреших, сега разбирам, сгреших, когато казах: "Край!".
Знам, че разруших нашия интернет рай.
Но някаква сила вътре в мен
ме накара да променя всичко за ден.
Но какво направих аз?!? Мечтаех да съм с теб, от мига в
който те видях. И когато тази мечта стана реалност - Край,
Всичко бе до тук. Но аз ли развалих всичко или ти?
Отговори ми, не мълчи! Писна ми само да мълчим!!!
Омръзнаха ми тези студени
усмивки, аз не мога да живея само с тях. На мен ми трябват
мили думи и обич помежду ни.
Отправяме си погледи красиви, намигвания закачливи.
Но това не стига, аз не съм компютърна игра,
а съм истинска!
Пишеше ми, че ме обичаш,
помолих те да ми го кажеш лично.
Но ти не дойде до мен в онзи ден.
Аз чаках ли, чаках... и сълзи горчиви
ронех, заради това, че измамена стоях, без утеха бях..
В този ден вкуса на болката от любовта опитах и душата ми се
свиваше от студ. Бях погълната от мрак,
и наивността ми се давеше в сълзи и безпощаден страх.
Съдбата в очите ми се смееше.
Зла и иронична беше тя с мен. И в този ден студен разбрах -
любов не ще изпитам вече,
от нея ме боли и цялата бях обляна във сълзи...
Сега ти казвам: Замини, махай се, изчезвай ти!!!
Остави ме сама, С мисълта за една фалшива безлична любов.
В огън може да горя и от болка да се разкъсва окървавената ми душа,
но ще ми мине, мили. И любовта ми ще застине.
И ти забрави ме. От мислите си заличи ме,
както ще сторя аз. Ти с другата ме замени
и сърцето, и мечтите ми разби.
И не ще те обичам вече... прости.
Ликът ти ще забравя дори.
И ще сложа край, този път наистина и ЗАВИНАГИ!
Студено е, но кой ще го признае...
Студено е във всички самотни сърца.
Студено е и в моето, защото теб те няма,
няма те, но аз продължавам да те търся
с ръце. Ръце студени, очи облени в сълзи,
Сърцето ми крещи "Къде си ти?".
Защо остави ме сама с тази студена самота?
Знаеш ли колко силно ти ме нарани,
знаеш ли колко кървави сълзи
се стекоха от моите очи, когато каза
"Заминавам и не ще ме видиш вече. Сбогом!"
Дъжд пороен се стече по моето лице. Исках да те моля:
"Остани...", но нещо ме спря, разбери!
Сгреших, сега разбирам, сгреших, когато казах: "Край!".
Знам, че разруших нашия интернет рай.
Но някаква сила вътре в мен
ме накара да променя всичко за ден.
Но какво направих аз?!? Мечтаех да съм с теб, от мига в
който те видях. И когато тази мечта стана реалност - Край,
Всичко бе до тук. Но аз ли развалих всичко или ти?
Отговори ми, не мълчи! Писна ми само да мълчим!!!
Омръзнаха ми тези студени
усмивки, аз не мога да живея само с тях. На мен ми трябват
мили думи и обич помежду ни.
Отправяме си погледи красиви, намигвания закачливи.
Но това не стига, аз не съм компютърна игра,
а съм истинска!
Пишеше ми, че ме обичаш,
помолих те да ми го кажеш лично.
Но ти не дойде до мен в онзи ден.
Аз чаках ли, чаках... и сълзи горчиви
ронех, заради това, че измамена стоях, без утеха бях..
В този ден вкуса на болката от любовта опитах и душата ми се
свиваше от студ. Бях погълната от мрак,
и наивността ми се давеше в сълзи и безпощаден страх.
Съдбата в очите ми се смееше.
Зла и иронична беше тя с мен. И в този ден студен разбрах -
любов не ще изпитам вече,
от нея ме боли и цялата бях обляна във сълзи...
Сега ти казвам: Замини, махай се, изчезвай ти!!!
Остави ме сама, С мисълта за една фалшива безлична любов.
В огън може да горя и от болка да се разкъсва окървавената ми душа,
но ще ми мине, мили. И любовта ми ще застине.
И ти забрави ме. От мислите си заличи ме,
както ще сторя аз. Ти с другата ме замени
и сърцето, и мечтите ми разби.
И не ще те обичам вече... прости.
Ликът ти ще забравя дори.
И ще сложа край, този път наистина и ЗАВИНАГИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Вълчева Всички права запазени
