2.04.2023 г., 10:16 ч.

Студените мелтеми на вечността 

  Поезия
196 3 8

СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА

 

Потеглям вече към портала,

зад който няма плач и скръб.

Каквото можех – съм изпяла,

не мъкна нищичко на гръб.

Но спомените – кой ли знае? –

дали ще съпроводят мен?

Какво тогава ще е Раят,

не помня ли какво е ден,

ако забравя как се раждат

безсънни стихове в зори

и непосилната си жажда,

която в пазва дълго крих?

И що е вечност, щом не носи

следа от светлия ми смях,

от дъхавите сенокоси,

в чиито скути нявга спях?

Безброй въпроси ме преследват,

а смисълът остава там,

где тъмното е непрогледно

и ти си безнадеждно сам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??