21.12.2008 г., 20:09 ч.

Стволът на старостта 

  Поезия
1046 0 14

С годините отиде си страхът

от сребърния сал на старостта,

търкулна се забързано дъхът

на приказната фея-младостта.

 

 

Отрони се последното листо

и есенното слънце го огря,

а стволът на самотното дърво

стоеше с гордо вдигната глава.

 

 

Той знаеше, че носи сладостта

на земните и преходни неща,

и чакаше смирено песента

с камбанен звън, пропит от любовта.

 

 

Той вярваше с детинска чистота

и искрена нестихваща душа

във другата неземна красота,

която ще прегърне без тъга.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??