Стволът на старостта
С годините отиде си страхът
от сребърния сал на старостта,
търкулна се забързано дъхът
на приказната фея-младостта.
Отрони се последното листо
и есенното слънце го огря,
а стволът на самотното дърво
стоеше с гордо вдигната глава.
Той знаеше, че носи сладостта
на земните и преходни неща,
и чакаше смирено песента
с камбанен звън, пропит от любовта.
Той вярваше с детинска чистота
и искрена нестихваща душа
във другата неземна красота,
която ще прегърне без тъга.
© Наташа Басарова All rights reserved.
