Dec 21, 2008, 8:09 PM

Стволът на старостта 

  Poetry
1044 0 14

С годините отиде си страхът

от сребърния сал на старостта,

търкулна се забързано дъхът

на приказната фея-младостта.

 

 

Отрони се последното листо

и есенното слънце го огря,

а стволът на самотното дърво

стоеше с гордо вдигната глава.

 

 

Той знаеше, че носи сладостта

на земните и преходни неща,

и чакаше смирено песента

с камбанен звън, пропит от любовта.

 

 

Той вярваше с детинска чистота

и искрена нестихваща душа

във другата неземна красота,

която ще прегърне без тъга.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??