Стъкленици
Животът ни е Дъх от Бога
затворен в малко стъкълце,
като светулка в тъмна доба,
като изгубено дете
се лутаме и търсим в мрака.
Кого? Не знаем, накъде？
Измамни сенки шепнат пътища
и много истини предлагат
за грош-за два красиви блудници
в душите ни фенери палят.
И уж сме зрящи, уж сме живи,
но нещо все не ни достига
и ни е тъмно в стъкълцето...
Светулките умират гаснещи -
звезди се раждат на Небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
