Душата е стъкло.
И през стъклото
се вглеждам в тези светове крайпътни,
но виждам лошо.
Може би защото
стъклото е издраскано и мътно,
защото като острие елмазно
оставя всяко нещо своя диря,
а милиони остриета разни
сноват по старата душа, не спират –
събития, приятелства, измени,
неясни пориви, житейски драми, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация