1.03.2022 г., 11:40

Стълба без опора

820 8 13

Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.) 

 

Към близки, към далечни, непознати,
отдавна върнах всичките си дългове,
но още под краката ми се клати
на щастието, въжената стълба. 

 

Опасна е, проклетата, а няма
ни парапети, ни опора твърда.
Един погрешен ход и падам в яма,
пък тя, като змия, трепти и мърда. 

 

Дали защото, дълг един остана –
към себе си – магическата лудост,
за пълна невъзможност да се хвана,
но с вярата, че всеки ден е чудо!?...

 

Пак мамят безусловно висините
и тръгвам пак по слънчеви пътеки.
(Нима било е лесно за орлите,
да стигнат, без опора, чак небето!?) 

 

Смирих се. И на Бог съм благодарна.
Урок си взех от шепота на мрака –
крилете си да пазя. И да вярвам!
Сега изчезвам. Стълбата ме чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...