Стълба към... мечтите...
СТЪЛБА КЪМ... МЕЧТИТЕ...
Настъпва пак нощта и вън мъглата
ме кара да се чувствам като в плен -
във щипки яки стиснала душата,
изцежда кръв и пот... и дъх студен!
Видения и сенки-силуети,
беззвучно се прокрадват във нощта.
желания, оставени невзети,
отмиват се с талазите мъгла...
А горе във простора, чувствам, има
безброй звезди, луна и въздух свеж.
Какво да сторя, че във тази зима
да ме облеят с чара си горещ???
Ще тръгна аз по стълбата нагоре,
от пориви ще да я изплета,
ще втъкна ярост, страст - с ръцете голи,
издрани - ще катеря връз света...
Не ще се спра от бури и гърмежи,
не ще отстъпя и пред пропастта!
Преследвайки все лудите стремежи
аз ще вървя, вървя, вървя, вървя...
И нека да ме шиба през лицето
горчивият отровен лъже-сняг!
Със воля и задгърбил битието,
ще качвам тази СТЪЛБА пак и пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
