Стъпки
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник,
ще заковеш на кръстопътя,
прозрял, че този свят е съдник,
а ти с ботуш си го настъпал.
По синия асфалт до Господ
ще белне краят на сокака...
Там всичко е пределно просто,
цъфтят навярно сини макове.
Навярно... Кой да ти го знае?
Не знам дори къде ти е късметът...
А може би в един разкаян,
след който стъпките ще светят.
12.01.2012*
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник,
ще заковеш на кръстопътя,
прозрял, че този свят е съдник,
а ти с ботуш си го настъпал.
По синия асфалт до Господ
ще белне краят на сокака...
Там всичко е пределно просто,
цъфтят навярно сини макове.
Навярно... Кой да ти го знае?
Не знам дори къде ти е късметът...
А може би в един разкаян,
след който стъпките ще светят.
12.01.2012*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
