15.12.2008 г., 0:01

summer 2008

760 0 2
Свободата за мен е като огненочервен бряг,
отразяващ последните умиращи лъчи на жаркото слънце,
удавени в сатенените багри на Черно море,
поели мириса на летен бриз, чакащи ново утро,
нова вечер...
За да се простят отново с любовния ритъм на моето сърце,
защото любовта за мен е това - свобода.
Защото любовта за мен е лятото,
събрало в себе си шума от нестихващите листа по главната улица -
 пътя към плажа,
там където хиляди сърца се намериха и се удавиха...
Там където след края на лятото всичко свърши.
И сякаш беше миг
беше само тръпка,
отмита от безмилостните вълни,
които прииждаха все повече.
И душата ми се стече с тях,
 потъна във водите
... и там остана да живее.
И сега е свободна,
сега сърцето ми пак копнее за онзи
хладен, нежен полъх,
за отражението на белите гларуси,
 рисуващи с криле по небесата,
 пишейки нещо...
И съм се опитвала да го разчета,
о, да...!
Аз исках да го разчета,
но тъмнината погълна всичко.
Есента със студен полъх отне щастието ми...
Моето щастие от едно вълшебно лято...
един неизживян миг
... една мечтана среща
... едно минало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....