10.04.2008 г., 23:44  

Супер Герой

803 0 3

 

 

Супер Герой

Жертваш себе си без съмнение,
всеки твой ход е изпълнен с вълнение.
Там си за всеки изпаднал в нужда,
сякаш четеш в сърцата наши.

Сърцето ти е свято, като топъл храм.
С ръката си отмиваш всеки срам.
Пазител си за всички и то голям,
а в замяна очакваш само блян.

Всеки към теб се обръща като приятел,
когато всъщност си златен деятел.
Със слово скромно ще те обгърна,
с проста титла ще те прегърна.

За всяка саможертва ти благодаря,
за всяка дума нека те възнаградя.
С клетва пред всички ти се врече,
и надмина себе си толкова надалече.

Силата ти е безспорно нечовешка,
с нея опрости всяка тежка грешка.
Може би не знаеш, но за мен
ти си Супер Герой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тромав ритъм, накъсан изказ, неудачни метафори, натруфени куплети, трийсет реда без да стане ясно за какво иде реч всъщност. Дори не е нужно да взимам цитат за пример- мога да го копирам цялото в кавички. За фабулата нищо не казвам, само защото изобщо не схванах да има такава.
    И се пише прЕтенции.
    Поработвай го, щом искаш. С удоволствие ще чакам преработен вариант.
  • Не претендирам нищо, но обичам градивна критика. Напечен хъс, ама си е твой кръст.
  • Егати безмислената претенциозна боза.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...