7.05.2006 г., 1:51

Суша

706 0 1

Реките в моя град ще пресъхнат,
денят ще се превърне в нощ,
надеждите ми за любов ще издъхнат,
мракът ще царува с цялата си мощ.

Цветята нежни ще загинат,
над моят град ще бди нощта,
когато всичко в мен умира
и ти погребваш жива любовта.

Ще бъде суша,ще избяга дъждът,
пустиня ще бъде мойта душа,
сълзите ми никога не ще потекат,
щом ти желаеш това.

Но помни!Ще търсиш оазис в мен,
но ще се окаже красив мираж,
ще осъзнаеш,че съм всичко за теб,
но ще е късно-bon voyage.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....