17.03.2020 г., 20:17 ч.

Сушаво 

  Поезия
456 0 1
Когато пресъхна,
по спечената ми глина-душа
ще пробягат змийчета,
ще се мушнат дълбоко, дълбоко, така
че не ще ги намериш;
под езика им ще е скрита
капка любов
с твойто име, превърната в камъче.
Когато пресъхна, това ще е страх
да не ме изоставиш.
Когато пресъхна, това ще е грях,
че съм те забравила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
: ??:??