Когато пресъхна,
по спечената ми глина-душа
ще пробягат змийчета,
ще се мушнат дълбоко, дълбоко, така
че не ще ги намериш;
под езика им ще е скрита
капка любов
с твойто име, превърната в камъче.
Когато пресъхна, това ще е страх
да не ме изоставиш.
Когато пресъхна, това ще е грях,
че съм те забравила.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Харесвам такива пълзящи, отровни мисли.