Сутрешна роса

5.06.2007 г., 17:08 ч.

Поезия

517 0 0

Небето от радост плаче.
Бистра капка
се стича върху красивото кокиче,
камбанката му го покрива като шапка.
Откъсвам цветето,
а то ухае ли, ухае.
Подсказва ми, че той знае
и птиче долита с писмо до крачето.
И ето, че съм заобиколена от сутрешна роса,
отмятам моята коса.
Счупвам кървавия печат,
а птичето отлита далеч.
Една калинка ме полазва,
зачитам писмото и весела тръпка ме налазва.
"Завинаги", с тази дума то завършва,
а моето кокиче се прекършва.
Калинката се изгубва в безкрайността,
а аз запявам сама песента на любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.