Сутрешна роса

5.06.2007 г., 17:08 ч.

Поезия

572 0 0

Небето от радост плаче.
Бистра капка
се стича върху красивото кокиче,
камбанката му го покрива като шапка.
Откъсвам цветето,
а то ухае ли, ухае.
Подсказва ми, че той знае
и птиче долита с писмо до крачето.
И ето, че съм заобиколена от сутрешна роса,
отмятам моята коса.
Счупвам кървавия печат,
а птичето отлита далеч. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сутрешна роса

Искате да прочетете повече?

Предложения