Човек (Анна Станоева)
190 4960
27.04.2007 г., 15:40 ч.

СУТРИН 

  Поезия
705 0 9

                                     
                                       Сладък сън танцува във ефира,
                                        камбанен звън, вихъра му спира
                                        и виждам в утрото дъждовно
                                        телата наши, сплетени греховно.
                                        Часът е осем, камбаната го отброява,
                                        а утрото ми мигом погрознява.
                                        С целувка нежна се отделям от леглото
                                        и толкоз ми е мъчно пак, защото
                                        след осем часа чак ще се докосна
                                        до топлите му устни и постелята ни росна.

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??