Свада
СВАДА
Веднъж,
съвсем случайно,
казвам, не потайно
чух как двама влюбени се карат.
В парка до фонтана бях приседнал,
а те отсреща остри думи си разменят.
Не разбрах защо е тази свада,
но по-малко ясно взе да става.
Дамата,
за срещата е закъсняла
и да тръгне по-рано не успяла.
Но кавгата по-гореща взе да става.
- Що за глупост, помислих си тогава!
За младежът пък съмнение остава.
Разпрата трагикомична взе да се правръща в драма.
Никой не отстъпва
и все по-остро взема да отвръща.
Дамата насреща,
в конфронтация,
с надежда, че така ще сложи точка,
взе да се разгорещява.
С интерес и любопитство съвсем човешко,
от думите им ням захласнат,
към тях се приближих да чуя.
Тогаз,
младежът, без отговор да иска,
риторично я запита:
"Защо сме заедно тогава?"
Но дамата явно не разбра
и в момент на ярост
тя шамар му закова.
Учуден до безкрай
я погледна той,
а тя обърна се и си замина.
- В беля се вкара! - си помислих.
След нея взе той да тича,
да се извинява и да й се врича.
От погледа ми се изгубиха набързо и
аз останах пак да чакам.
След малко или пък след много,
задъхана пристигна тя.
- "Закъснях, ще ме извиняваш!"
За двамата се сетих аз
и само кимнах и я целунах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тръмс Гърков Всички права запазени
