СВАДА
 

Веднъж,
съвсем случайно,
казвам, не потайно
чух как двама влюбени се карат.

В парка до фонтана бях приседнал,
а те отсреща остри думи си разменят.
Не разбрах защо е тази свада,
но по-малко ясно взе да става.

Дамата,
за срещата е закъсняла
и да тръгне по-рано не успяла.
Но кавгата по-гореща взе да става.

- Що за глупост, помислих си тогава!

За младежът пък съмнение остава.
Разпрата трагикомична взе да се правръща в драма.
Никой не отстъпва
и все по-остро взема да отвръща.

Дамата насреща,
в конфронтация,
с надежда, че така ще сложи точка,
взе да се разгорещява.

С интерес и любопитство съвсем човешко,
от думите им ням захласнат,
към тях се приближих да чуя.

Тогаз,
младежът, без отговор да иска,
риторично я запита:
 
 "Защо сме заедно тогава?"

Но дамата явно не разбра
и в момент на ярост
тя шамар му закова.

Учуден до безкрай
я погледна той,
а тя обърна се и си замина.

- В беля се вкара! - си помислих.

След нея взе той да тича,
да се извинява и да й се врича.
От погледа ми се изгубиха набързо и
аз останах пак да чакам.

След малко или пък след много,
задъхана пристигна тя.

  - "Закъснях, ще ме извиняваш!"

За двамата се сетих аз
и само кимнах и я целунах!