С В Е Щ Е Н Н И Я Т  Г Р А А Л 

 

Имам аз девиз такъв:  

"Недостигнатото достигни,

невъзможното изпробвай пръв,

несъществуващото намери!"

 

Несъществуващото намери!

Това за мене означава,

Нещо Ново сътвори,

Светът каквото не познава!

 

Мъдростта не е само продукт на Мозъка,

участва плътно в Нея Сърцето,

намесено е и Съзнанието-Настоящата ни Душа,

Която Тук е и е Сега,но по принцип е Вечна.  

 

След Огромния Вселенски Взрив

както ни се обяснява,

Веществото в Космоса открит

продължава да се разширява...

 

Възможности за комбиниране

между отделните частици,

поводи за дуелиране,

възможности в безкрай колони и редици.

 

От всичките борби и пререкания,

които наблюдаваме със интерес,

опит трупаме богат и знания

и те много ни помагат днес.

 

И за бъдещето неизвестно

няма да ни навредят.

Трудното отдава ни се лесно,

имаме ли знания на склад.

 

Този свят е тъй прекрасен,

толкоз пъстър и красив,

за песимизъм няма място,

радвай се до де си жив.

 

Човекът не се ражда

по мое лично мнение,

проблеми да поражда,

а да бъде Разрешение.

 

За да не сме проблемни,

трябва много да четем и знаем,

макар и да сме земни,

за Небето трябва да мечтаем.

 

Не съм напълно убеден,

че една обикновена гарга,

заживяла дълго преди мен,

след мене трябва да остане.

 

Нашата мозъчна кутия

претъпкана е с толкоз чудеса

и виновни сме си само ние,

че разделяме се рано със света.

 

Светът се още удивлява

на Макромацията Австралийска,

как сто века продължава,

да се стреми към висините?

 

И може тя да се надява

на още много светлина,

продължава ли,да усвоява

Енергията както до сега.

 

Човекът дълго трябва да се радва

при този мозъчен потенциал,

след сто години пак да прави сватба,

орлите вече да е надживял.

 

За някои Истини накратко,

които от Живота съм разбрал,

за горчиво искам и за сладко,

да разкажа що съм чул,видял.

 

Време и Безкрай Далечен

винаги сте Тук и Там,

Преди,Сега и После,Вечно

тревожите Човешката Душа...

 

На шир,на длъж,нагоре

рушите и градите,

за да сринете с основи

изграденото отново.

 

Времето тече напред,

все така върви,

бавно,бързо тъй по ред

сменя После със Преди.

 

Опитай се,да спреш,

да задържиш мига,

ще счупиш своите ръце,

ще помътнее мисълта.

 

Всичко в нас се движи,

около нас лети,

Човек изгубваш близък,

друг ще се роди.

 

Вселената Огромна

бясно се върти

и често сам се питаш:

"Кой билета ми плати?"

 

Тече водата във реките,

във моретата се пени...

Движение и Време

нивга не са били спрени.

 

Обстоятелство такова

тревожи и захранва мисълта

и те кара,да се бориш

със Живота до Смъртта.

 

Ние сме продукт

на Необятната Вселена

и в труден път до тук

оставаме си все проблемни.

 

Да продължим Живота

или да се изтребим?

Тежък Кръст,близо е Голгота...

Да бъдем или да не бъдем?

 

Древните войни

са били локални,

но от трета ще вони

през стени метални.

 

На нас ни завещаха:

"Тоз,който падне в бой за свобода,той не умира"

и"Историьо,разкажи на тях,на бъдещите хора,

че ние храбро сме се борили."

 

Предците наши храбри бяха,

със Живота бориха се смело,

за нас,за бъдещето мряха

и свършиха достойно своето дело.

 

След нас какво ще стане,

как ще предадем щафетата,

достатъчно ли ще остане

кислорода на планетата? 

 

Куп проблеми!

Трябва да решаваме,

дори и уморени,

раничко да ставаме.

 

Хилядолетието трето

чука на вратата...

Да запазим с общо Вето

Мира на Земята!

 

В света около нас

законите са твърди, 

ние спориме със тях,

понякога дори се сърдим.

 

Строг учител,

умни ученици,

но в таз Обител

бият и плесници.

 

Цапаме,мърсим,

сечем и тровим

зелените треви

 и стройните борове.

 

Завладяваме пространства,

видове и красоти погубваме,

из Душата странстваме,

вечно търсим и вечно губиме.

 

Устремена в бъдещето е мечтата,

но как да се твори сега,

вярно да предаваме нещата

в прозата и във стиха?

 

Да твориш красиво

и да радваш хората,

да ги убеждаваш,че по бива,

да живеят те отворено.

 

Да се раждаш и умираш,

костите ти да пращят,

да работиш,без да спираш,

трудът да те дарява с благодат. 

 

Трудът е Властелин Велик,

крепящ душата,тялото,

в неговия грапав лик

няма място за заспалите.

 

С лек боязън и вълнение

искам,да разкажа на света

това,което ме вълнува до забвение

и мира ми не дава и в съня.

 

Мене ме вълнува

и тревожи мисълта,

че Космос съществува

и е тайна до сега.

 

Космос-Океан...

Поезия и проза,

мозък...поглед ням,

масова психоза,

 

телескопи,радиолокатори,

всичко е мъгла,

там не стъпи ли приятели

човешката нога.

 

Пред нас стои въпрос голям,

световен енергиен глад!

За да литнем на далеко Там,

трябва ни Енергия на склад.

 

На кораб литнал на далеч Отвъд,

да подадем сигнал във фаза

и сигнала там да разберат,

трябва ни огромна база.

 

С точност сигурно не зная,

потомци ли сме на маймуни,

но и в нас,като във Океана

бушуват бури страшни и тайфуни.

 

В проценти суша към вода,

това е научното мнение,

сухото у нас към течността,

планетарно си съвпадат без съмнение.

 

Значи,общото е много,

братя сме със Океана,

защо тогава да не можем,

Енергията му да хванем.

 

Една Цунами бясна

навред по пътя си мете...

Енергията й е страшна!

Тя на Океана е дете.

 

В малка ивица вода

концентрирана е Мощна Сила,

способна леко,на шега

цели градове да срине.

 

Място няма тук за спорене,

че Енергията на Цунами,

по научному се говори,

е от земетръси и вулкани. 

 

Океана смуче от Земята

и от Небето сила получава,

това си е голям акумулатор

и не може,да се изтощава.

 

Учени,японци разни,

американци,англичани

отдавна мъчат се напразно,

Енергията му да хванат.

 

Техните теории и хипотези

са от пух и пяна къща,

над таз стихия може да възлезе

само Мисъл Българска,Могъща.

 

В нашата мъничка държава

концентрирана е кръв различна.

Това,което никъде не става,

получава се при нас отлично.

 

Прабългарите тъмнокоси

заварили са тук славяни

и дружбата им плодоносна

генетичен фонд оставя.

 

Войни със Угри,Печенези,

с подлата Татарска Орда,

още от Времена онези

нашият народ сме горди.

 

И кръвта се смесва

от коляно на коляно,

тук тъмнее,там проблесва,

история от кръв обляна.

 

Кръстоносци-католици

военен строй във поход,

във войните си на изток

при нас намират проход.

 

Византийци,гърци ,мюсюлмани.

От всичките по нещичко сме взели,

на всичките достатъчно сме дали,

затова сме тъмни,мургави и бели.

 

Расата мутира,

мозъкът ни също,

генетика минирана,

готова да се пръсне...

 

Талантите са много,

но и завистта ни е голяма,

гюрултията ни е до Бога,

за гениалност почва няма?

 

Но кой способен е,да каже,

каква е точно почвата,

подхранваща на гениите стажа,

даряваща им хъса за дълбокото?

 

Свещеният Граал е Тайната на Царичина,

спусната чрез една недовършена схема.

С довършването и наяве излизат описани

решенията на всички нерешени Космични Проблеми.

 

Всичко е подробно написано в Библията,

но интерпретациите до тука са грешни.

Новите Апостоли ще бъдат Индигови.

Проектът Царичина спуснат беше по спешност.

 

Човечеството след Краха Му е в изкуствена кома.

Апаратите за командно дишане са активирани.

Обратното броене е вече започнало,

а виновните продължават да се укриват.

 

Кап...кап...кап...със постоянство,

камъка водата пробива.

Иде време в живота,да отвориме място,

на идеите за фронталната офанзива.

 

Моите капки постоянно си капят 

от тридесет и кусур вече години,

време е,да почнат те да разтапят

на старите догми кирливите ризи.

 

Чрез Потопа Господ дари ни море,

на Майка България да мие краката.

След ритуала им рече Исус:"Чисти вече сте

от петите чак до главата."

 

Може би,преди нас всичките цивилизации

са имали правото на втория шанс,

но по оставените от тях знаци,

разбираме,че са претърпели пълен провал.

 

В това Космично училище на Живота

основано на нашата планета Земя,

цивилизациите след своята Голгота

оставят само артефактни сигнали.

 

За сега ние все още сме в период на Матура,

но дали ще излеземе от Лабиринта,

зависи от нашите Знания и Култура

и от това,колко Интелектът ни е развинтен...

 

Така,че,няма да са Щатите,

Китай и Русия претъпяха провал,

България,света ще извади от блатото,

вярна пазителка на Свещения Граал.

 

Неговият Завет вече звучи

в Ритъм Седем Осми навред по Планетата,

Пространството около Него трепти,

в Октави Неземни дарени от Боговете...

 

14.08.1993г.Обединение-02.09.2023г.гр.Свищов