Свещено
О, свещени телеса!
Един ли мъж е плакал за ребро?
Една жена ли плака за мъжа?
Един копнеж към временно тегло.
О, свещена простота!
Обкичена с безброй дантели,
скрила в мрака мъдростта,
наяве гнили нравствени модели.
О, свещена тишина!
Издълбала всеки звук от мисъл.
Притиснала безброй гърла.
Един за теб ли беше писал...
О, свещени небеса!
От взор далечни ослепяхме.
Кому е нужна падаща звезда?
Мечтите в песни си изпяхме.
О, свещена добрина!
От път приижда всяко нищо.
И гони те безспир света,
и толкова трагично е, трагично.
О, свещена, вечна светлина!
Пред тебе ничия останах,
съблякох цялата вина,
в тесни вени плаче пак кръвта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
