Света за тебе преобърнах
Сега си в прегръдката копнежна,
притихнала в талазите на моя глас
и заедно вървим в пътека безметежна,
в която те поведох отговорно аз,
а изворчето лъчезарно си бълбука
и ритмите любовни ни нашепва,
когато двамата сме тука
в една душа, за двамата, която трепва.
Света за тебе преобърнах:
създадохме човек – с мъжа и с жената
и в озарението на тишината те загърнах
с клетвени слова, дочути от Луната,
а тя хареса нашето послание
и свети ни на всяка крачка
по път, създаващ мироздание -
с усмивка, с обич и закачка.
Чрез мен ти себе си видя
и повече любов не просиш,
че в озарението душата ти запя,
а ти любов за двама носиш,
но предизвикваш още ветровете
и споменът за тях не е забравен,
защото в битката със студовете
и ти откри в мен човека изоставен.
Притихнали под спомена за тез слова,
градиме хоризонтите си леки,
но знаем, че единствено така
възможни стават новите пътеки,
в които носим общия ни дар
и с него святостта превръщаме в път,
премислили добре Завета стар,
показвайки на хората любовен кът.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е Лъки! Нашто слово
дари ни настроение ново,
което с успех ни води
чрез балади, химни или оди
и правим на живота красотата,
запазвайки в душите добротата,
а тя на всяка крачка все ни кара
да пием тоз балсам като отвара,
решавайки конкретните проблеми-
едни по-малки, други - по-големи.
Познаваш ти колизията на българската сцена,
от наши и от чужди разградена
и българинът, търсещ естеството,
лишен от силата на обществото.
Ти - някъде, а аз - в София,
с нашата практична философия,
сътрудничество упорито все градиме,
та името достойно да си удържиме.
На думи българинът просперира-
Конституцията от друг се опирира
и почнахме да тънем в забрава
в коравата прегръдка здрава.
Битието ни е вплетено в загадки
и прави радостите твърде кратки,
с което сферата на мъките ужасни
прикрива хоризонтите ни ясни,
но с тебе крачиме чрез смях
и бродим в българската драма,
с което се предпазваме от грях,
изграждайки на вярата в душите храма. -
Когато ме с любов прегърнеш
в душите стихват ветровете,
а в тишина, ли ни загърнеш...
изчезват даже страховете.
Запява изворчето лъчезарно,
щом сети нашата милувка
и чувство нежно,благодарно
в сърцата ни нахлува без преструвка.
Света за мене преобърна,
а чаках те смирено аз
и в радост самотата ми превърна
дочувайки копнежният ти глас.
Погледнах в теб и се видях
пречистена и преродена.
В душите Храм,а тишината
предлага ни постеля.
-
Към Екатерина!
Хуманното чувства към хората е обкичено с ореола на споделената любов!
Поздрав! -
Това е реално.Има живец в него и е чисто,вяло,недокоснато от други чувства,освен любовни.
Носи само едно послание(което ми допада)ЛЮБОВ ВЗАИМНА.
Поздрав от мен за стиха! -
Здравей, Вероника! Добре дошла!
Даваш ми стимул да се напъна следващото да ти хареса изцяло.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и повече любов не просиш,
че в озарението душата ти запя,
а ти любов за двама носиш,..."
Отново красив стих! Поздрав!