Света за тебе преобърнах
Сега си в прегръдката копнежна,
притихнала в талазите на моя глас
и заедно вървим в пътека безметежна,
в която те поведох отговорно аз,
а изворчето лъчезарно си бълбука
и ритмите любовни ни нашепва,
когато двамата сме тука
в една душа, за двамата, която трепва.
Света за тебе преобърнах:
създадохме човек – с мъжа и с жената
и в озарението на тишината те загърнах
с клетвени слова, дочути от Луната,
а тя хареса нашето послание
и свети ни на всяка крачка
по път, създаващ мироздание -
с усмивка, с обич и закачка.
Чрез мен ти себе си видя
и повече любов не просиш,
че в озарението душата ти запя,
а ти любов за двама носиш,
но предизвикваш още ветровете
и споменът за тях не е забравен,
защото в битката със студовете
и ти откри в мен човека изоставен.
Притихнали под спомена за тез слова,
градиме хоризонтите си леки,
но знаем, че единствено така
възможни стават новите пътеки,
в които носим общия ни дар
и с него святостта превръщаме в път,
премислили добре Завета стар,
показвайки на хората любовен кът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
