14.02.2019 г., 9:08

Светлеят думите

981 6 6

Мечтите ми звездни са

и толкова истински...

На крилете на вятъра

достигат вселената!

И невероятно

кристално сияние

с цветовете на дъгата

осветлява пътя им!

И политат мечтите

с най-светлите крила

за полет под милувките

на вятъра...на промяната!

И разпиляват се навред

и нашир по земята

звездни семенца...

запечатали в себе си

светлината на надеждата!

И изчезват илюзиите,

че мечтите несбъднати

се губят в пространството!

За да се преоткрият отново

в чудния миг на щастливото

сбъдване... Светлеят думите

по друми широки разстилат се

за да докоснат всеки човек

със скрит благослов...

И пулсира, пулсира

любовта на вселената

докосвайки със нежност

и вяра сърцата ни...

Мечтите ни звездни са

и нека ги пазим в душата си,

малки звездни семенца,

дошли от всемира...

И щастливо се сбъдват

и ни водят все нагоре -

за да докоснем със обич

и нежност звездите...

И светлеят думите

за да докоснат човека

със надежда и тих благослов!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината хубавите думи и пожелания!
    И светлеят думите
    за да докоснат човека
    със надежда и тих благослов!
  • Отново и отново ме трогваш мила, Катя! Не знам какво да напиша освен огромно Благодаря!
    Чудесна си и стихотворението ти е вълшебно! Желая ти цялата Божия любов да бъде над теб! Бъди благословена!
  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината, хубавите думи
    и коментар!И аз те прегръщам и ти пожелавам хубава вечер!
    Искам да те поздравя с един мой стих из"Вълшебно измерение"
    В търсене на светлината

    Душата ми плаче самотна в нощта,
    като ранена птица се лута в мрака,
    така ми се иска оковите да сваля
    на химерите, измислени, лъжовни!
    Така калих се в битката с мрака
    и в търсене на светлината,
    гледам с поглед озарен...
    Да търся правдата в живота
    и да се боря до последния си дъх!
    Затова усмихвам се на залеза
    и благодаря за житейските уроци,
    ето , смело по пътя вървя...
    И вдъхновена от изгрева нов,
    към светлото бъдеще тръгвам...
    Толкова много мечтая - този свят
    да бъде изпълнен с любов!
    Катя Джамова
  • Искреното желание да живеем в един по -добър, в един по- красив свят присъства във всяка твоя творба мила, Катя!
    "И светлеят думите
    за да докоснат човека
    със надежда и тих благослов!"
    Да, това е начина, именно чрез думите, които носят надежда и благословение! .Думите "светлеят", когато носят посланието на Истината. Понякога тя е болезнена и трудна за приемане. Не е ли е това любовта - да казваш истината на човека, когото обичаш? Чувствам те близка, Катя затова се осмелявам да пиша това! Сърдечно те прегръщам! Благодаря за въздействащата творба!
  • Антоан, благодаря ти за топлината, хубавите думи и пожелания!
    Мечтателка съм - така е...Светът е съвършен и е създаден за всички нас!
    Изразявайки своята благодарност към Вселената тя ни изпраща изобилие!
    Трябва само да съхраним любовта си и да бъдем по - толерантни един към друг!
    Благодаря ти, Антоан!
    Младене, благодаря ти за хубавите думи и прекрасния коментар!
    Все повече се страхувам от заобикалящата ни действителност.
    Старая се да съхранявам положителни мисли и нагласи и вярвам,
    че нещата ще се променят към по - добро!Благодаря ти, Младене!

    Необятна е нашата вселена,
    събрала е в себе си...
    толкова много любов!
    И пътувам из звездни галактики
    за да преоткрия отново тоз вълшебен свят!
    И вълшебно измерение нежно ме обгръща,
    разтваря в шепите си нежност и любов.
    Истина и вяра в мене се завръщат
    и искрят звездите, пропити от любов...
    И ето, тихо пак пеят щурците,
    приспиват с омайна наслада,
    а луната срамежливо наднича
    в тихата, тихата стая.
    Катя

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...