Feb 14, 2019, 9:08 AM

Светлеят думите

982 6 6

Мечтите ми звездни са

и толкова истински...

На крилете на вятъра

достигат вселената!

И невероятно

кристално сияние

с цветовете на дъгата

осветлява пътя им!

И политат мечтите

с най-светлите крила

за полет под милувките

на вятъра...на промяната!

И разпиляват се навред

и нашир по земята

звездни семенца...

запечатали в себе си

светлината на надеждата!

И изчезват илюзиите,

че мечтите несбъднати

се губят в пространството!

За да се преоткрият отново

в чудния миг на щастливото

сбъдване... Светлеят думите

по друми широки разстилат се

за да докоснат всеки човек

със скрит благослов...

И пулсира, пулсира

любовта на вселената

докосвайки със нежност

и вяра сърцата ни...

Мечтите ни звездни са

и нека ги пазим в душата си,

малки звездни семенца,

дошли от всемира...

И щастливо се сбъдват

и ни водят все нагоре -

за да докоснем със обич

и нежност звездите...

И светлеят думите

за да докоснат човека

със надежда и тих благослов!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината хубавите думи и пожелания!
    И светлеят думите
    за да докоснат човека
    със надежда и тих благослов!
  • Отново и отново ме трогваш мила, Катя! Не знам какво да напиша освен огромно Благодаря!
    Чудесна си и стихотворението ти е вълшебно! Желая ти цялата Божия любов да бъде над теб! Бъди благословена!
  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината, хубавите думи
    и коментар!И аз те прегръщам и ти пожелавам хубава вечер!
    Искам да те поздравя с един мой стих из"Вълшебно измерение"
    В търсене на светлината

    Душата ми плаче самотна в нощта,
    като ранена птица се лута в мрака,
    така ми се иска оковите да сваля
    на химерите, измислени, лъжовни!
    Така калих се в битката с мрака
    и в търсене на светлината,
    гледам с поглед озарен...
    Да търся правдата в живота
    и да се боря до последния си дъх!
    Затова усмихвам се на залеза
    и благодаря за житейските уроци,
    ето , смело по пътя вървя...
    И вдъхновена от изгрева нов,
    към светлото бъдеще тръгвам...
    Толкова много мечтая - този свят
    да бъде изпълнен с любов!
    Катя Джамова
  • Искреното желание да живеем в един по -добър, в един по- красив свят присъства във всяка твоя творба мила, Катя!
    "И светлеят думите
    за да докоснат човека
    със надежда и тих благослов!"
    Да, това е начина, именно чрез думите, които носят надежда и благословение! .Думите "светлеят", когато носят посланието на Истината. Понякога тя е болезнена и трудна за приемане. Не е ли е това любовта - да казваш истината на човека, когото обичаш? Чувствам те близка, Катя затова се осмелявам да пиша това! Сърдечно те прегръщам! Благодаря за въздействащата творба!
  • Антоан, благодаря ти за топлината, хубавите думи и пожелания!
    Мечтателка съм - така е...Светът е съвършен и е създаден за всички нас!
    Изразявайки своята благодарност към Вселената тя ни изпраща изобилие!
    Трябва само да съхраним любовта си и да бъдем по - толерантни един към друг!
    Благодаря ти, Антоан!
    Младене, благодаря ти за хубавите думи и прекрасния коментар!
    Все повече се страхувам от заобикалящата ни действителност.
    Старая се да съхранявам положителни мисли и нагласи и вярвам,
    че нещата ще се променят към по - добро!Благодаря ти, Младене!

    Необятна е нашата вселена,
    събрала е в себе си...
    толкова много любов!
    И пътувам из звездни галактики
    за да преоткрия отново тоз вълшебен свят!
    И вълшебно измерение нежно ме обгръща,
    разтваря в шепите си нежност и любов.
    Истина и вяра в мене се завръщат
    и искрят звездите, пропити от любов...
    И ето, тихо пак пеят щурците,
    приспиват с омайна наслада,
    а луната срамежливо наднича
    в тихата, тихата стая.
    Катя

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...