Като снежинка бяла ти блещукаш,

в тъмата на дома,

и като светулка вечер светиш

с искряща, бяла светлина.

Като искрица бавно ме изгаряш

и пронизваш кат' стрела

Ала вечер ти пристъпваш тихо 

и виждаш се

като бяла,лунна светлина.

Като нежен пух,

като сняг

натрупал през нощта,

задушаваш мойта тъга 

и умираш ти в тъма...

Като езера очите ти синеят,

обвити в бяла пелена,

като морава лятна зеленеят

те на слънчевата светлина

Ала гаснат бавно,

в името на моята тъга

и жертват се безстрашно

пак в черна светлина....