Светлина
405
0
0
Като снежинка бяла ти блещукаш,
в тъмата на дома,
и като светулка вечер светиш
с искряща, бяла светлина.
Като искрица бавно ме изгаряш
и пронизваш кат' стрела
Ала вечер ти пристъпваш тихо
и виждаш се
като бяла,лунна светлина.
Като нежен пух,
като сняг
натрупал през нощта,
задушаваш мойта тъга
и умираш ти в тъма...
Като езера очите ти синеят,
обвити в бяла пелена,
като морава лятна зеленеят
те на слънчевата светлина
Ала гаснат бавно,
в името на моята тъга
и жертват се безстрашно
пак в черна светлина....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Георгиев Всички права запазени
