Светлина
СВЕТЛИНА
Бе точен мигът... миг обреченост. -
Две влюбени до лудост бяла сърца,
очи - лъчи, на две разцепили Вечност -
на Вчера и Утре, с Днес - Любовта.
Не питаше Тя, дали за него си ти,
дали той е за теб от Бог отреден.
Не слушаше хорските сплетни,
в черни мисли подлости родени.
Сивото превърна в цветна градина,
мрака - в изящна небесна светлина,
тишината - в музика нежна любима,
леглото - в жадна люлка на обичта.
Черното се завърна в новото Утре,
но оплодено с пламъка на Любовта.
Осветиха се завинаги душите отвътре -
най-дълговечната греховна следа.
08 08 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
